Какво мислят вегетарианците Дарвин, Нютон и Айнщайн за връзката между интелигентността и консумацията на месо?

В любимите ни интернет форуми често срещаме позицията, че именно месото осигурява най-важните „суровини”, за развиването на човешкия мозък (като отделна личност, а не като вид през вековете). Дали това е така, реших да проверя една декемврийска сутрин, зареден с жeлирани бонбони, пуснат до дупка климатик и няколко свободни часа пред лаптопа.

Оказа се, че такъв научен факт няма никъде в „Google”, а каквото липсва там е или много много секретна тайна, или просто не съществува. Няма да размишляваме кой от двата е правилният отговор в случая, защото винаги съм бил на мнение, че фактите от реалния живот са по-тежки от всяка празна теория. Реших да се поровичкам из мрежата и да оспоря или потвърдя две доста тиражирани сред противницте на вегетарианството (без каквото и да е медицинско или биологическо образование) идеи: тази за връзката между яденето на месо и интелекта на човек и връзката между вегетарианството и нездравия вид.

Само след десетина минути вече имах сериозни основания да смятам, че първата е повече от недостоверна. Попаднах на няколко престижни научни сайта, в които бяха публикувани списъци с известни вегетарианци от историята на човечеството. Интересното в случая е не само количеството им, не само качеството (някои от най-големите имена в развитието на човешкия интелект), но и разположението им в правата на историята.

От една страна, първите известни вегетарианци можем да забележим още през 600-700г. преди Христа (древногръцките философи и математици Питагор и Аристотел), като без да пропускат епоха, те достигат до ден днешен. Това веднага може да ни доведе до само един извод: щом сред най-великите умове и творци в човешката история съществуват стотици вегетарианци, започвайки броенето им векове преди Новата Ера, то теорията, че без месо развитието на човешкия мозък не е толкова интензивно, мигновено е отхвърлена. От друга страна, броят на тези така важни за развитието ни индивиди се покачва правопропорционално на годините, т.е. все повече от хората, „построили” света, в който живеем, приемат и осъзнават вегетарианството като етична норма.


И за да не бъда голословен, ще спомена само няколко от тези имена: вече коментираните Аристотел и Питагор; Исак Нютон, може би най-важният физик, наред с Айнщайн. Айнщай ли споменах? Той също е вегетарианец! И не защото месото му е неприятно на вкус, а поради етични причини. „Нищо няма да бъде по-здравословно за човек и по-важно за оцеляването на жовота на тази планета от еволюирането към вегетарианска диета.” – казва той. Друг гениален откривател, отрекъл се от яденето на живи същества, е практически създателят на модерната биология Чарлз Дарвин.

Но да оставим науката и да погледнем изкуството. Вегетарианците Винсент Ван Гог и Леонардо Да Винчи са сред най-важните законодатели на изобразителното изкуство изобщо. Можем да споменем и Хенри Форд, Боб Дилън, Ганди, принцеса Даяна, всички от Бийтълс...

Даже и създателят на „Семейство Симпсън” човекът-нечовек Мат Грьонинг не хапва месо!


Колкото до връзката между вегетарианството и нездравия вид, във видеото по-долу може да видите колко „нездраво ” изглеждат хора като: Брад Пит, Пинк, Алиша Силвърстоун, Натали Портман, Джош Харнет , Лив Тайлър, Кристина Апългейт („Женени с деца”) и др.

P.S. Има и няколко екземпляра като Челси Клинтън (дъщерята на бившия президент на Щатите Бил Клинтън), които са доста ънфесъбъл, но там са виновни мама и татко, а не броколите. Колкото до умствения потенциал на Аврил Лавин – това може би е единственото доказателство в полза на месото :)



Очаквайте съвсем скоро и статия, посветена на други грешни митове за вегетарианството, доказани този път не от мен, а от доста по-умни хора.

Първият борец за права на животните - 600 години преди Христа!

Почти 3000 години е възрастта на движението за етично отношение към животните.

Това го нарежда сред най-старите социални въжделения от зараждането на човечеството до днешни дни. Според историческите източници, около 600 години преди Христа гениалният Питагор използва риториката на днешните активисти.

Не, няма грешка. Говорим точно за същия човек, за когото се сещате и вие! Съгласно порядките и вярванията на своето време, представата му за връзката между животните и хората в днешни дни изглежда доста митична. Според Питагор, след като човешкото тяло умре, душата му се вселява в животно. Древните писания дори са запечатали интересна битова сцена, в която математикът мъмри минувач, подритнал куче.
"Не го закачай!" - провикнал се Питагор - "Това е духът на мой приятл. Познах го по гласа, щом го ритна." Тази представа за света, разбира се, е доста далеч от нашата, но в едно свое измерение е вечно актуална.

Животните също имат душа.

Подобни разбирания за света таи и гениалният "пра-активист" Леонардо ДаВинчи. Според информацията, която е достигнала до нас през вековете, той също като Питагор е бил вегетарианец и често се е изказвал против лова и издевателствата над животинките. Художникът обаче достига съвсем друго ниво на разбиране на проблема. Тук за първи път (при известна личност от такъв калибър, иначе съществуват доста трактати, посветени на етичното отношение към животните от по-малко популярни интелектуалци) се споменава думичката "свобода". Леонардо често е купувал клетки, пълни с птици с парите, препечелени от творбите си и ги освобождавал мигновено след покупката.

Десетки са гениалните личности в човешката история, които са били запленени от борбата за права на животните. Сред тях е и един от най-великите романисти на всички времена Толстой, който коментира :

“Ако някой истински и сериозно иска да направи живота си по-добър, първото нещо, от което той би се отказал, ще бъде употребата на плътта на животните за храна, понеже това е неморално и включва извършването на действие убийство, което е несъвместимо с моралното чувство.”


Кои са останалите бележити исторически личности, съпричастни към каузата и какво са казали по темата, ще научите в следваща статия съвсем скоро.

В заключение искам да кажа, че ако движението за етично отношение към животните е мода, то това вероятно е най-старата шибана мода, за която се сещам.

Права на животните? Защо?

„Защо да говорим за правата на животните? Всички знаем, че зад кренвирша се крие труп, но така стоят нещата. Защо трябва постоянно да ни го навирате в лицето? Така е откакто свят светува.”

Всеки психолог ще ви каже, че най-силният инстинкт на човек е този за самосъхранение. Ние пазим не само физическото, но и психическото си удобство, затова ни е много неприятно, когато подобна добре крита истина изпълзи изпод леглото ни. Добре крита не от друг, а от самите нас. Защото столетия се самонавиваме, че всичко, което правим е правилно. И как да не е - нали го правим всички заедно, като общество? Как може да не е правилно? Звучи ви конспиративно или просто ви е удобно да си помислите така? Често ще повтарям този факт, но е важно да си припомним, че в даден момент от историята избиването на евреите, липсата на права на жените и заробването на негрите са се смятали за съвсем нормални ходове на еволюцията. Не само нормални, а Правилни. Затова сблъсъкът реалността често е доста труден.


Когато пуснете на някого документален клип с ужасите, които ежедневно се случват на животните в кланиците и лабораториите, рискувате да ви се обиди, дори да е най-добрия ви приятел. Защото така е устроен човек. Да намери хиляди оправдания, за да съхрани удобството си. Вероятно той открито ще ви се сърди, че сте му показали такава ужасия. Ще ви каже, че сте му развалили деня. Че знае за звезрствата, но не е нужно да ги вижда в такива гадни детайли. Да не е малоумен? Знае откъде идва саламът, но не иска да гледа кътрвища. Че светът е такъв от хилядолетия и няма да се промени, само защото сто души са отказали да ядат месо. Че сте ненормален, щом се занимавате с показването на такива гадости на хората. Напротив. Колкото и странно да звучи на прима виста – точно тези хра са ненормалниците. Те са тези, които казват „Да знам, но какво да направя, такъв е светът...” Те са тези, които прекланят глави и отказват да се борят за по-добър свят, за сметка на удобството да не правят нищо и да избутат живота без да му мислят много-много. Те са песимиситите, заради които човешкото мислене закърнява.Това са хората осъдили евреите, негрите, жените...

Точно ние – хората, изваждащи наяве ужасните доказателства за срамните ни престъпления, сме жизнерадостните и щастливите жители на тази планета. Щастливи сме, защото сме оптимисти. Показваме грозната истина не за някакво фетишистко удоволствие, а защото вярваме в промяната. Вярваме в промяната и сме готови да й помогнем да се осъществи, за да живеем в един по-добър свят. Месоядецът ще каже „За кого?”. Типичен за случая въпрос. „Да разбирам, че някой умира, но какъв е проблемът, щом това не съм аз?!” За съжаление това отношение се отнася не само за животните, но и за хората. Не ме разбирайте погрешно, мразя шибаните хипита и утопиите за по-добър свят, но вярвам в човешкия морал. Нещо повече. Щом настървен месоядец като мен може да го направи, на практика го може всеки. Честно. Не промених светогледа си под влиянието на някаква секта, философско учение или анархистка теория. Просто в един момент ми свършиха оправданията и осъзнах, че живея в кожата на нечие невиино същество... Храня се с мъртвата му плът... Превърнал съм се в гроб...

Това не е игра на „кой-е-по-по-най”. Не сме тук, за да сочим с пръст. Не и към някого, а към нещо. Към истината. Не е глупав този, който не знае. Глупав е този, който не иска да знае и парадира с незнанието си. Ние вярваме, че хората, които ядат месо, не са лоши по подразбиране, а просто все още не са се замисляли сериозно върху темата. Това е логично, защото всичко около тях – обществото, властите и медиите, се грижи тази срамна истина да не излиза наяве, за да спести неудобството на мнозинството (и в редки случаи, за да запази печалбите на определени структури).

За нас лошите хора са тези, които печелят от експлоатацията, мъченията и смъртта на животните.

Затова крещим. Това е нашият манифест.

Право на живот.

автор : xmissuesx