„Защо да говорим за правата на животните? Всички знаем, че зад кренвирша се крие труп, но така стоят нещата. Защо трябва постоянно да ни го навирате в лицето? Така е откакто свят светува.”
Всеки психолог ще ви каже, че най-силният инстинкт на човек е този за самосъхранение. Ние пазим не само физическото, но и психическото си удобство, затова ни е много неприятно, когато подобна добре крита истина изпълзи изпод леглото ни. Добре крита не от друг, а от самите нас. Защото столетия се самонавиваме, че всичко, което правим е правилно. И как да не е - нали го правим всички заедно, като общество? Как може да не е правилно? Звучи ви конспиративно или просто ви е удобно да си помислите така? Често ще повтарям този факт, но е важно да си припомним, че в даден момент от историята избиването на евреите, липсата на права на жените и заробването на негрите са се смятали за съвсем нормални ходове на еволюцията. Не само нормални, а Правилни. Затова сблъсъкът реалността често е доста труден.
Когато пуснете на някого документален клип с ужасите, които ежедневно се случват на животните в кланиците и лабораториите, рискувате да ви се обиди, дори да е най-добрия ви приятел. Защото така е устроен човек. Да намери хиляди оправдания, за да съхрани удобството си. Вероятно той открито ще ви се сърди, че сте му показали такава ужасия. Ще ви каже, че сте му развалили деня. Че знае за звезрствата, но не е нужно да ги вижда в такива гадни детайли. Да не е малоумен? Знае откъде идва саламът, но не иска да гледа кътрвища. Че светът е такъв от хилядолетия и няма да се промени, само защото сто души са отказали да ядат месо. Че сте ненормален, щом се занимавате с показването на такива гадости на хората. Напротив. Колкото и странно да звучи на прима виста – точно тези хра са ненормалниците. Те са тези, които казват „Да знам, но какво да направя, такъв е светът...” Те са тези, които прекланят глави и отказват да се борят за по-добър свят, за сметка на удобството да не правят нищо и да избутат живота без да му мислят много-много. Те са песимиситите, заради които човешкото мислене закърнява.Това са хората осъдили евреите, негрите, жените...
Точно ние – хората, изваждащи наяве ужасните доказателства за срамните ни престъпления, сме жизнерадостните и щастливите жители на тази планета. Щастливи сме, защото сме оптимисти. Показваме грозната истина не за някакво фетишистко удоволствие, а защото вярваме в промяната. Вярваме в промяната и сме готови да й помогнем да се осъществи, за да живеем в един по-добър свят. Месоядецът ще каже „За кого?”. Типичен за случая въпрос. „Да разбирам, че някой умира, но какъв е проблемът, щом това не съм аз?!” За съжаление това отношение се отнася не само за животните, но и за хората. Не ме разбирайте погрешно, мразя шибаните хипита и утопиите за по-добър свят, но вярвам в човешкия морал. Нещо повече. Щом настървен месоядец като мен може да го направи, на практика го може всеки. Честно. Не промених светогледа си под влиянието на някаква секта, философско учение или анархистка теория. Просто в един момент ми свършиха оправданията и осъзнах, че живея в кожата на нечие невиино същество... Храня се с мъртвата му плът... Превърнал съм се в гроб...
Това не е игра на „кой-е-по-по-най”. Не сме тук, за да сочим с пръст. Не и към някого, а към нещо. Към истината. Не е глупав този, който не знае. Глупав е този, който не иска да знае и парадира с незнанието си. Ние вярваме, че хората, които ядат месо, не са лоши по подразбиране, а просто все още не са се замисляли сериозно върху темата. Това е логично, защото всичко около тях – обществото, властите и медиите, се грижи тази срамна истина да не излиза наяве, за да спести неудобството на мнозинството (и в редки случаи, за да запази печалбите на определени структури). За нас лошите хора са тези, които печелят от експлоатацията, мъченията и смъртта на животните.
Затова крещим. Това е нашият манифест.
Право на живот.
автор : xmissuesx
